за борината
Предлагаме първокачествена борина, добита от корените на Родопски черен бор. Силно осмолена, с концентриран и приятен аромат.
Нацепена, в пакетчета от по 200 грама.
Помага при бебешките колики. Количеството е достатъчно за три месеца всекидневна употреба.
Борината представлява парчета дърво от дънера и корените на черен или бял бор, изсушени и богати на борова смола. Действа на принципа на активния въглен! Пали се клечка и над огъня се държи кафена лъжичка докато опуши.
Когато изстине се слагат 3 или 4 капки кърма в лъжичката и се разбърква за да почернее млякото. Дава се преди всяко хранене. Действа пречистващо на стомаха и облекчава от газове и колики.
За борината
Борината се добива от няколко вида дървета. Има борина от Черен бор, борина от Бял бор и борина от Бяла мура.
Черен бор
Черният бор е иглолистно дърво от семейство Борови . Той е един от петте вида бор, разпространени на територията на България.
Черният бор достига до 40 m височина.
За разлика от белия бор, кората на черния бор е сива, а листата му са по-дълги – 9-15 cm и тъмнозелени. Шишарките му са по-едри от тези на белия бор и имат една специфична лъскавина. Той е по-топлолюбив и се среща в българските гори с до 1400 m надморска височина.
Черният бор е разпространен в повечето български планини. Среща се в Родопите, Рила, Пирин, Славянка, Осогово, Влахина планина и Централна Стара планина. Общото му разпространение обхваща Южна Европа и Средиземноморието. Ако тръгнете на север, черен бор ще срещате в горите почти до Австрия, на запад – до Иберийския полуостров и Северозападна Африка (Мароко), на изток до Крим и Мала Азия, а на юг разпространението му се ограничава от Средиземно море.
Черният бор е топлолюбив, светлолюбив, сухоустойчив и невзискателен към почвата. Някои негови находища в България са обявени за защитени територии. Дървесината му, обаче, се цени по-малко от тази на белия бор, тъй като е с по-високо съдържание на смола и по-трудно се обработва.
Бял бор
Белият бор предпочита по-големи височини в планината – от 500 до 2200 m надморска височина. Характерно за стъблото му е, че то е право, красиво и стройно. Височината му е до 50 m, а дебелината – до 1,5 m. Клоните му са разположени на пръстени, по които може да се преброят годините му. Белият бор живее до 600 години и е един от най-красивите представители на боровете.
Старите борове имат дебела и напукана тъмнокафява кора. Това ги прави много отличими от младите, чиято кора е тънка, червеникавокафява. В горната част на дървото кората е по-светла и изглежда олющена. По това можете да различите белият бор от черния и от другите иглолистни дървета.
При нараняване от ствола на бора изтича смола. Когато се втвърди, смолата предпазва дървото от загниване и по-тежко заболяване.
Белият бор е вечнозелен. Игличките му остават по клончетата до пет години и не опадат всички едновременно в една година.
Борът цъфти и се опрашва през април и май. Шишарките 
узряват напълно през втората година. Ето защо, на едно и също борово дърво могат да се видят и сухи, и зелени шишарки. Люспите им изсъхват и се отварят чак през третата година, когато семената са узрели. Те летят подети от вятъра и се засяват сами.за борината, за борината, за борината, за борината, за борината, за борината, за борината, за борината
У нас белият бор се среща главно в Рило-Родопския планински масив. Има го и в другите ни планини, но в по-ограничено количество. В Стара планина, например, са запазени само единични дървета. Освен естественото му разпространение, белият бор е най-култивираният наш иглолистен вид.
Бяла мура
Бялата мура е вид от рода Бор. Открита е от Аугуст Гризебах през 1839 г. в Пелистер. По-късно този вид е намерен и в Пирин, в Рила и други наши планини.
В България бялата мура достига височина 35 m и диаметър около 50 – 60 cm. Короната и прилича на малка пирамида с къси, слабо възходящи клони, разположени в пръстени. До около 40 – 50 години кората на бялата мура е гладка, тъмнозелена или зеленикаво-виолетова. След това се напуква плочковидно.
Има тънки, нежни, сивозелени игловидни листа, които са събрани по 5 в снопче. Младите шишарки на бялата мура са зелени или зелено-виолетови, а зрелите са цилиндрични, жълтокафяви. Узряват през октомври на втората година след образуването им. Семената на бялата мура покълват бавно.
за борината, за борината, за борината, за борината, за борината